Могилино (Mogilino)
Могѝлино е село в Северна България. То се намира в община Две могили, област Русе.
Могилино е селище в Северна България, което преди освобождението е било заселено само с турско население. Някъде в началото на 19 век, от махалите в Балкана идват първите български заселници и по-точно Кенар-Колю със семейството си. Домът му се намирал на края на селото и затова турците дават нему и на семейството му прозвището „кенарята“. То се запазва като фамилно име на една от най-големите фамилии в Могилино.
В селото за кратък период от време е пребивавал Захари Стоянов. Престоят му там е съпроводен с преподаване в местното училище. През селището преминава и Червеноводската чета. При селската чешма е бил разположен щаба на руския княз за кратко през 1877 г.
Тук е живял и опълченецът Байчо Душков Петков, който преди Руско-Турската освободителна война е бил четник в четата на Филип Тотю (все още не е напълно ясно за коя чета става дума). Седем години преди това се подвизава като хъш в Румъния. Неговият брат Петко Душков Петков също се включва в българското опълчение, но след Освобождението този факт не е отчетен от българските историци. Двамата участват в боевете при Стара Загора и Шипка.
За един от зетьовете на Байчо Душков – Дачо Цанев е известно, че е участвал в боевете при Лозенград. Името на селото преди 1934 г. е Хюджекии, когато е преименувано на Могилино. От 1955 г. до 1988 г. селото се е казвало Захари Стояново. Заради факта, че няколко села носят това име, след 1989 г. селището отново си възвръща названието Могилино.
Могилино е селище в Северна България, което преди освобождението е било заселено само с турско население. Някъде в началото на 19 век, от махалите в Балкана идват първите български заселници и по-точно Кенар-Колю със семейството си. Домът му се намирал на края на селото и затова турците дават нему и на семейството му прозвището „кенарята“. То се запазва като фамилно име на една от най-големите фамилии в Могилино.
В селото за кратък период от време е пребивавал Захари Стоянов. Престоят му там е съпроводен с преподаване в местното училище. През селището преминава и Червеноводската чета. При селската чешма е бил разположен щаба на руския княз за кратко през 1877 г.
Тук е живял и опълченецът Байчо Душков Петков, който преди Руско-Турската освободителна война е бил четник в четата на Филип Тотю (все още не е напълно ясно за коя чета става дума). Седем години преди това се подвизава като хъш в Румъния. Неговият брат Петко Душков Петков също се включва в българското опълчение, но след Освобождението този факт не е отчетен от българските историци. Двамата участват в боевете при Стара Загора и Шипка.
За един от зетьовете на Байчо Душков – Дачо Цанев е известно, че е участвал в боевете при Лозенград. Името на селото преди 1934 г. е Хюджекии, когато е преименувано на Могилино. От 1955 г. до 1988 г. селото се е казвало Захари Стояново. Заради факта, че няколко села носят това име, след 1989 г. селището отново си възвръща названието Могилино.
Карта - Могилино (Mogilino)
Карта
Страна - България
 |
 |
| Национално знаме на България | |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| BG | Български език (Bulgarian language) |
| TR | Турски език (Turkish language) |